Хомеопатичното лечение

Принципи на хомеопатичното лечение
Хомеопатията е ефикасен  терапевтичен метод за лекарствено лечение на природна основа.
Хомеопатичните лекарства регулират обменните и защитни процеси в човешкия организъм като по този начин повишават неспецифичната му резистентност към различни външни и вътрешни увреждащи фактори.

Като лекарствен метод хомеопатията се основава на два основни принципа:
1. Принципът  на подобието.
2. Принципът на минималната доза.

Принцип на подобието
Съгласно принципа на подобие,  ако на болен с определена съвкупност от симптоми се приложи лекарствена субстанция, сподобна да причини у здрави изпитатели симптоматика, подобна на неговите страдания, то организмът на този болен се мобилизира, отстранява симптомите на лекарството и така настъпва спонтанно излекуване от неговата болест.
За да бъде обяснен принципът на подобие често се използва аналогията със симптомите, които получава здрав човек ако бели кромид лук. При това занятие често се получава сълзене от очите, сърбеж в носа и хрема. Съществуват естествени болести, при които се наблюдава същата клинична картина – сенна хрема, остър вирусен ринит, вазомоторен ринит. При тези болести, ако на болният се даде извлек от кромид лук, който в хомеопатията се нарича с латинското име Allium cepa, нерядко настъпва излекуване или облекчаване на симптомите на сенна хрема, вирусен или вазомоторен ринит.
Друг пример за подобна аналогия са ефектите, които се получават след ухапване от пчела. Тогава се получава оток, усещане са щипане, парене и болка, температурата на засегнатата част се повишава, болният се чувства по-добре ако направи студен компрес. Лекарите-хомеопати знаят за този ефект и прилагат извлек от медоносна пчела, Apis mellifica  за лечение на алергичен оток, за лечение на артрит с оток на околните тъкани и хидропс на ставата, за ангина, за едем на Квинке и за някои форми на сърдечна недостатъчност, когато оплакванията на пациента приличат на оплакванията на човек, ухапан от пчела.

Принцип на минималната доза
Съгласно този принцип, при хомеопатичното лечение се най-малката възможна доза от лекарството. Установено е, че дори безкрайномалка доза предизвиква оздравителен ефект, ако е налице подобие между симптомите на болния и симптомите, които предизвиква у здрав изпитател. Този прицип е изведен емпирично, чрез опита на хиляди лекари-хомеопати за над 200 години. През цялото това време той е бил обект на яростни спорове и осъждане от страна на химици, физици, биолози, физиолози и лекари. Причината за това е факта, че в хомеопатичното лечение нерядко се използват лекарства, при които е физически невъзможно да има остатък от първоначалното вещество. На практика се оказва, че няма нито една молекула от веществото, което е използвано за приготвяне на лекарството.
Едва в последните години изследванията на професорът по физикохимия от университета в Лозана Луи Рей и на известният имунолог, лауреат на Нобелова награда по медицина проф. Люк Монтание дадоха задоволителен отговор на въпроса как всъщност хомеопатичното лекарство действа.
Съгласно тези проучвания, в процеса на приготвяне на хомеопатичното лекарство във водата, а по-късно върху твърдия носител, който представлява смес от млечна захар и глюкоза се създава “отпечатък” от първоначално изплозваното вещество. Този “отпечатък” служи за информационен носител на свойствата на първоначалното лекарство.

Допълнителна информация по научната страна на въпроса  любознателните читатели могат да намерят в специализираната научна литература. Тук ще спомена само няколко от първите статии, третиращи тези въпроси, публикувани в авторитетни световни медицински списания:
•    “Electromagnetic Signals Are Produced by Aqueous Nanostructures Derived from Bacterial DNA Sequences”,  Luc Montagnier, Jamal Aïssa, Stéphane Ferris, Interdiscip Sci Comput Life Sci (2009) 1: 81–90
•    “Modifications des temps de relaxions RMN a 4 MHz des protons du solvant dans les très hautes dilutions salines de Silice/Lactose”, Demangeat, Poitevin, Journal of medical nuclear bophysics, 1992, 16, 2: 135-145.
•    “Effects on Mouse Peritoneal Macrophages of Orally Administrated Very High Dilutions of Silica”, Davenas, Poitevin, European Journal Of Pharmacology, 1987, 135: 313-332.
•    “A Controlled Evaluation of a Homeopathic Preparation in the Treatment of Influenza-like Syndromes”, Farley, British Journal of Clinical Pharmacology, 1989, 27: 329-335.
•    “Is Homeopathy a Placebo Response? Controlled Trial of Homeopatic Potency with Pollen in Hayfever as Model”, Raylly, The Lancet, 1986, 881-886.